Из историите на храбрите таксиджии!!! Когато хуморът не ти върви, сложи го настрани!

След полунощ се случвам много странни неща не само на Пепеляшка!!! Особено благоразположен е човек, който е решил да ползва услугите на Yellow Taxi! При мен не ставаше въпрос за личен избор, а просто безплатният ваучер го повеляваше.

AKA/DAKA - Chapter 3

25.09.2010

Lazy day

                                                                       

Festa de la Merce!!! Навсякъде из града има сцени. Всеки показва к’вото си  може: има дарни, бездарни, всякакви изпълнители ( няма цедка).  Тъй като днес, смехурковци, е публичен празник...няма да ви лъжа  - има много паплач, всякакви хора, грамотни –неграмотни, се втурват към музеите, защото видиш ли прочели, че е безплатно.  И ето къде се включвам и аз в историята – оказах се прашинка от гореспоменатата паплач ( вие ще решите от кой отбор съм - помнете имате две опции (няма да кажа алтернативи, споко) грамотни – неграмотни. И така аз гордо със сандвич в ръка, тръгнах към Монджуик да се разходя из Ботаническата градина на Барселона, щото нали е вересия. Надявам се вече сте преценили в коя категория попадам аз....Ми не познахте...Мързеливата категория ме погълна мене. Вървях къде час към Монджуик и после премислих, и се върнах, защото видиш ли реших да пиша книга – абе смешна работа. Ще видим до къде ще я докарам!!! Стискайте палци...

Както споменах, тук царува фестивално време, тъй че вечерта се запътихме аз и един приятел от Австралия ( Саб) към плажа „Barceloneta”. И ако не знаете в Австралия AC/DC са известни като АКА ДАКА J)))))) ( още се хиля като лисугер по повода). На плажа имаше страхотни фойерверки. Спектакълът стана още по-прекрасен в компанията на ром с мед и чуррос. Невероятна комбинация.  Фойерверките продължиха около 20 мин и тъй като духаше адски силен вятър  се прибрахме бързо, бързо.  Да, този ден беше мързелив ден, но пък прекрасен.  След като бях сменила за сетен път стаята си, отидох да оправя новото си легло. По заръка на ‘шу’ ( от сега нататък ще използвам тази дума често, тъй че когато я чуете мислете за вътрешния ми глас) отидох да броя овци...то овци ли не бяха, кокошки ли...абе като не ти се спи, не ти върви както и да го мъчиш. Та се заговорих с новите си съквартиранти – французи, които говорят английски. Да и аз така като вас се изненадах, че говорят английски. 

НО след като почнаха да повтарят след всяко мое изречение ОК ОК ОК ОК ОК веднага се усетих, че по скоро риба сопол би ме разбрала какво й обяснявам. Отчаяна от липса на комуникация се зарових из чаршафите и започнах с:

Sleep tide!!! ( schu)

Айде, бонбони да сънувате, по риба сопол да ви върви ( с цигански акцент) ! ( съжалявам, засякох се с Васко Балабанов в скайп) – действа ми разхлабващо на сивото вещество. Лека нощ и на теб, Васко!!!

Chapter 2 - something like party

23.09.2010

Читатели, фенове...тук ли стеееее...Не ви виждам ръцете!!! Хайде: ‘У У У”. Отново се вкарах в книга и с бясна скорост пиша втора глава. През слънчевия ден на 23.09.2010 ще кажа само, че цял ден четох книгата „Яж, моли се, обичай” ( или боли ме, сърби ме, гладно ми е), после четох текстове на песни и не знам точно къде, но някъде там спрях да чета. После, леко отегчена реших да разпитам рецепционистката на хостела каква е процедурата за адресна регистрация в Барселона. Тъй като тя вече ме бе видяла колко ми беше дошло до гуша от бумащина, тя подходи много спокойно и ми обясни всичко. След това внимателно отношение усмивката на лицето ми почна да се прояснява докато минути по-късно опитвайки се да ми влезе в ситуацията с не много добър испански тя ми каза: „Ти си луда”...В началото погледнах много възмутено, но после осъзнах, че се опитва да каже: „Сигурно си полудяла от всичко това” и прихнах да се смея. Тя от своя страна също ме погледна странно и аз реших да спра с кикотенето, защото тя явно мислеше, е говори испански на академично ниво. Поуката е: Не е важно как говориш, важното е да се разбираме!!!

И тъй като вечерта се бях разбрала с един приятел от Бостан да се видим и да отидем да пийнем по една бира в един много як Irish pub, с гордост тръгнах към Ла Рамбла. Нека разкажа малко обаче за гореспоменатия лирически герой: казва се Майк и има 28 години зад себе стаж в занаята на живота. Много е важно да разберете, че когато излизаш с него няма как да е скучно – той просто е магнит за всякакви луди мухи. Доказателство за това, в момента ви пише книга. Така срещнахме се с него на уреченото място ( Ла Рамбла) и се запътихме към клуба. Просто си представям каква смешна картинка бяхме: той висок, доста висок...аз – ниска (няма да повторя ниска още веднъж, айде са), досущ като Дон Кихот и Санчо Панса тръгнали по дирите на изгубения алкохол.

Беше доста неловка за мен ситуация, защото за да го настигна беше нужно да търча след него...чувствах се като маймуна от цирка и след половин километър ходене за някои, за други тичане  успях да настигна ръката му, хванах го и го спрях рязко. С леко задъхан глас и приведена с ръце на коленете му казах: Майк, моля те...Милия още не доумяваше какво се е случило и аз понечих наново: ‘Майк, аз да не съм кон. Не знам дали си забелязал но съм осезаемо по-ниска от теб и на твоя една аз правя три стъпки!’. Да, доста ми се смя, но пък в крайна сметка уравновесихме темпото и стигнахме благополучно в Irish pub-a. Отидохме на бара и едно приветливо момиче ни сипа по две големи бири „Estrella” (  или както би го произнесъл един аржентинец ‘естреша’). След като се заговорихме с барманката и разбрахме, че тя е родом от Немско, аз веднага с пяна на уста се извиках: ‘К’во правиш тук, бре? Защо не си на Oktoberfest-a?’, което на нея и даде доста свободно поле да ми обяснява колко е трудно да носиш 16 бири, как всичко било в техниката на китката и  тем подобни. Ние продължихме с нашите бири и като редовни посетители имащи право да се държат така сякаш целия  алкохол в бара е техен, огледахме кой е в заведението и има ли познати физиономии. Но, уви, нямаше...Забелязахме само две момичета, които ако трябва да определя ще кажа, че бяха пияни до козирката. Вижте сега не бих определила някой по такъв начин, ако ги нямаше нужните симптоми на лице: танцуването, което определено не наподобява нищо друго освен някой тайнствен вуду танц, викане не по невидими обекти, събличане на дрехи и безброй други интересни поведенчески ритуали. С Майк решихме да се хванем на бас за възрастта на джибретата. Тъй като беше смешно аз да ходя да ги питам, отиде Майк и та да да даммммм бях изгубила баса. Оказа се, че са на 25, а не на 20. Както и да, в живота има загуби, има и победи. В последствие се събрахме двете компании и момичетата започнаха да ме разпитват от къде съм, какво правя тук и т.н. След като с уплаха казах, че съм от България една вълна от писъци ме заля. Боже какво се случи, защо пищят, леле само ако се отърва невредима от тази ситуация...ЩЕ се науча да правя tortilla, ако трябва и шкембе ще проям....След като бурята утихна едното момиче започна да ме прегръща и поклащайки се с ореол от винарки около главата тя каза: ‘Първото си дете ще нарека Ристо’. Мина една минута докато се сетя за Христо Стоичков, който аз определено не боготворя, но си казах: Криси, няма да бъдеш искрена, може би това е твоя чакан миг слава и какво направих читатели – започнах и аз да подскачам с тях и да викам за Христо Стоичков. Заприличах на онези wow girls (които вият жално като кукувици, търсейки внимание) , описани по-подробно в “How I met your mother” от Barney Stinson. ( Тенк ю, Барни). И така тази вечер продължи в сладки приказки за българщината. На връщане моя вроден gps ме вкара в грешния път и се изгубих. Реших да попитам за посоката някакъв мъж на улицата. След като учтиво ме упъти ми каза: Dame un besito ahora!  ( Дай ми една целувчица) и Криси с триста се изстреля към хостела. Така приключенски завърши този ден. Тази нощ спах като герой. Благодаря ти Христо за хубавата вечер!!!!! J

Толкова им бяха разкривени физиономиите от шотове!!!

П.С. Сега се замислям след коя написана глава мога да се нарека писателка. Ако съдя по Хулио Кортасар, чийто най-кратък разказ е от една дума...WOW, честито Криси ти си 1345-пъти писателка вече. Е ще се пие по повода видяло се е!!!

Naked Man - chapter 1

22.09.2010

Днес сутринта се събудих със странното усещане за земетресение. Ммм...не се заблуждавайте, не беше нищо сериозно...просто един много темпераментен спящ германец!!!  (поука на деня: германците са по-опасни докато спят...,така че, Криси, бъди нащрек).

След блестящата закуска от филия сладък хлеб, треаше да отида на първото си интервю за работа. Както винаги бях досадно точна – та как бих могла да изпусна възможността на живота си...ЕЛИТНА СЕРВИТЬОРКА. Та не се ли виждах така в сънищата си!? Обаче, видиш ли испанският нрав се прояви за сетен път и има няма чаках 30 мин. докато дойде жената, която щеше да определи посоката на съдбата ми. За моя изненада имах удоволствието да се запозная и с моята конкурентка – симпатично момиче от Москва. Двете се заговорихме и осъзнахме, че не се борим за една и съща смяна ( ‘смяна’ е мерна единица за делене на славните епохи в сервитьорството). След 30 минутно чакане (разбирайте ‘висене’) се появи  възрастна жена с убийствено руса перушина и дълбоки дерета около очите. И така, казах си...Не съди хората по външния вид. Не знаеш какъв живот са имали. НООО след като заговори с оня дрезгав глас на три пъти заклевал се пушач ми стана ясно, че не й е било никак зле. Последва едно липсващо извинение за закъснението и ни пусна да влезем в нейната обител...хммм...направо убитак си беше. Първото ми впечатление ангажира прекалено свитите ми зеници. Лампите бяха толкова слаби, че се зачудих какво се случва в този бар. После докато я чакахме да се настани удобно в креслото й от миналия век, реших да погледна менюто и БААААМ...la cerveza ( bier, birra, и всички биропроизводни) – 10 ЕВРАААААА....и си казах: „Тука има не гнила круша, а престояла крушувица. Тъй като бях дошла първа  тя ме покани в своя кабинет, за да ми разкаже за естеството на работа. Какво мислите последва?!!!!!! Тя просто каза: заплата 400 Eur и като даваш питиетата на клиентите трябва после да им правиш компания....Беж да те няма, Криси....ТЕЯЯЯЯ СААА ЛУДИИИИ...!!!!!!!! И така, казах й много учтиво, че пътищата ни надали ще се пресекат отново. И това за моето първо интервю.

   След това се прибрах, преоблякох се и отидохме с приятели на плажа...Well, изненадите от испанска страна не спряха.

Още със стъпването на пясъка една менталнофина  жена  тичаше като обезглавена кокошка размахвайки умрял, мокър плъх и крещейки: Ven, ven, lo que hay en el agua!!!!!!!!!...И в моята глава зазвуча много позната песен: КУ – КУ – КУ!!!!!!!!!!!! Да знаете от първа ръка, ИСПАНСКАТА ЛУДОСТ е безгранична!!! Както и да е...ние се опънахме на плажа и след 4 часа препичане и безконечно пазарене за една емпанада си събрахме парцалките и отидохме на пием кафе в едно приятно заведение. Малко предисловие за случката, която последва: Всеки, който е идвал в Барселона и е стоял поне два часа на плажа знае какво стои зад думите ‘the naked man’, а другите сега ще бъдат просветени в тайнството. Единственото обаче, което ние знаехме беше следното: When you see it, you will know it!!!!  И така, пиехме си ние кафе, когато от устата на Сара изригна „OH MY GOD”!!! След това момче от улицата се изкрещя „What a monster”. На момента се обърнахме, търсейки обекта на внимание иииииииии какво видяхме ли?!!!! Ми вижте сами, просто е неописуемо: http://blog.innerpendejo.net/2009/10/paseando-desnudo-por-la-rambla-de-barcelona-por-aurel-manea.html

Извънредно!!!: Хората със слаби сърца да не гледат!!! Хората с ниско самочувствие също J))))))))

След тази разтърсваща ежедневието ни случка аз реших да помоля всеки един от присъстващите да напише впечатление:

1. THE CERVEX BREAKER > Rebecca ( Canada)
2. That’s a monster! > Joe ( England)
3. What do you do when the elephantman comes through your window? > Sara

А сега е ваш ред да споделите мислите си след тези снимки. Оставям място за реакциите ви!!!

1. Ухааа...Вече има читателска реакция: ‘[20:16:38] tsvetina andonova: ооо boje,  triabva da stana po-razkrepostena qvno’

И точно така славно и безславно завърши нашият ден. Е добре де, преди лягане пийнахме две или три бири. Но разберете ме и мен!!!!!!! След тази гледка трябваше да изпия много, за да пречистя душата си J Така че какво да ви кажа...И вие го видяхте току що и вие сигурно имате нужда от глътка чист въздух/бира ( зависимост от това кой как живее)…Така че, НАЗДРАВЕ, приятели !!!

Читателю, и нека нейкед мен не идва в съня ти J)))))