Празнота

Тишина. Дъжд. И малко тъга.
Къде е моята дъга?
защо e тази самота,
защо прегръща ме така...
Не знае ли, че не е добре дошла!
Върви си, върви,
не искам повече сълзи!

Тъга, защо сега докара тази празнота!!!
Това ограбва моята душа,
не съм аз това, изгубих се, а искам у дома.

Бъди така добра,
остави ме на брега...

Морето ще ме утеши,
а слънцето ще заблести...
там мидички ще събера
и гривна аз ще сътворя,
като обеца на ухото ...

да не забравя, да не забравя,
че любовта крие малко измама...!!!


П.С. Тъга, сега съм тъжна и сама,
        но някой ден ще скоча на крака
        и ще избягам от тази самота!!!
       
        Аз мога да прескачам локви...