Път

Бях забравила какво е по света да ходиш,
и с любовта да се бориш...

Нижат се дните, а самотата нараства
сякаш всичко потънало е в мъглата!

Изморена съм, не споря...
не мога да се боря
и със любовта да споря.

Искам времето да спре,
и да отида на море,
че то най-добре лекува и разбира

Паднал дух, празна душа... 

да събира...!

Може би морето не е лек,
а пътят прост, на който всеки е човек...

Искам да избягам, не искам да съм тук,
искам да съм някъде сама,
за да преборя тази пустота...

Да, аз трябва да се махна,
инак ще се смахна :)
Трябва ми усмивка нежна и лек побой,
и да оставя всичко на някой завой,
че тоз товар лек не е, а мен ПЪТ ме зове...

:)))