Разхвърляни мисли на един мечтател...
Ще ви призная, изначало обичам любовта и това, което тя кара хората да изграждат. Напоследък обаче с нея не си говорим, някак станахме си чужди, някак ме избягва...
...но като се замисля може би не тя ме отбягва, а може би не я търся на правилното място. Да, аз съм от хората, които се раздават напълно за Л, такава съм и такава и ще бъда ( дано силите ме държат и за напред) и силно се надявам някой някога да разбере, че това не е състояние на лудост; не, приятели, не е. Това е нещо, което е една идея по-възвишено от сладоледа и от морските вълни...това е, усещането, което изпълва цялото ти същество и те кара да се чувстваш в безтегловност...!!! Да, аз доста често летя, но пък се намират добри хора, които да те приземят.
Реалист или Оптимист!!! И двете, но предпочитам Оптимиста! Или пък Реалиста...в крайна сметка реалността нима не е ЛИЧНА...!!! Да със сигурност съм реалист, но не всички са готови да приемат моята реалност - онзи закътан свят, който така охотно съм готова да покажа на всеки дръзнал да полюбопитства : )
Няма коментари:
Публикуване на коментар