Възпитание на чувствата,
Флобер спокойно каза,
и филия хляб си той отряза...
седна той после на тезгяха
и започна да говори на децата!
Мили мои деца,
сега не ви е на главата,
но след време,
ще се сетите за мене
как един ден аз ви разказах
за любовта и играта,
за усмивката и за сълзата.
Но деца каквото и да стане,
съдбата леко ще ви изиграе...
затова запомнете вий сега,
че чувствата се възпитават
любовта отлита и забравата връхлита...
затова спокойни вий бъдете,
времето ще заличи всички белези!
Ако наредите си сега,
че всичко в миналото е сега,
то след ден, след два
ще повярвате на тез слова!!!
Всичко опира до желание,
борите се или бягате,
лесно се отвиква,
ако сам си се опитваш
по-трудно е да се бориш
и другия да гониш...
неделя, 10 юни 2012 г.
събота, 9 юни 2012 г.
Как допуснах
Слънцето бях,
усмивките не щадях!
Как допуснах,
в живота ми да влезе...
слънцето залезе!
Стъпка всичко детско и красиво,
като празен лист с петно мастило.
Защо изгубих се така,
защо допуснах тази слепота!
Нима не казваше си той,
че не би се правил на герой,
че мен не ме чака,
че върви напред с двата крака!
Кариерата да е напред,
Криси не е приоритет!
Но нима хората забравиха,
кое в този свят е ценно,
да си обичан безрезервно!
Къде се е видяло,
любовта да се захвърли...
ти готов си да се продадеш,
мислите си ти да отдадеш,
че това е любовта,
да има две следи по брега!
Криси съвземи се,
когато някой не те иска,
недей да го притискаш,
недей се бори,
за този, който бяга в мъглата...
Аз не съжалявам,
такава е играта...
Всичкото, което сторих
беше от любов,
защото не искам в един слънчев ден,
когато си малко сломен
да се попиташ,
какво ли би било,
ако борили се бяхме заедно!
Аз опитах, аз все тичах,
аз обичах...
усмивките не щадях!
Как допуснах,
в живота ми да влезе...
слънцето залезе!
Стъпка всичко детско и красиво,
като празен лист с петно мастило.
Защо изгубих се така,
защо допуснах тази слепота!
Нима не казваше си той,
че не би се правил на герой,
че мен не ме чака,
че върви напред с двата крака!
Кариерата да е напред,
Криси не е приоритет!
Но нима хората забравиха,
кое в този свят е ценно,
да си обичан безрезервно!
Къде се е видяло,
любовта да се захвърли...
ти готов си да се продадеш,
мислите си ти да отдадеш,
че това е любовта,
да има две следи по брега!
Криси съвземи се,
когато някой не те иска,
недей да го притискаш,
недей се бори,
за този, който бяга в мъглата...
Аз не съжалявам,
такава е играта...
Всичкото, което сторих
беше от любов,
защото не искам в един слънчев ден,
когато си малко сломен
да се попиташ,
какво ли би било,
ако борили се бяхме заедно!
Аз опитах, аз все тичах,
аз обичах...
петък, 8 юни 2012 г.
Ани
Тъмно е. Излез навън.Стани път.
Къде ще стигнеш ли?
Там под онзи уличен фенер, където те чака мъглата,
но не само мъглата, но и Ани с бира в ръката!
Готова е тя из София цяла нощ да скита,
дори и в компанията на скептика,
тя най-добре разбира мълчанието да подбира!
Стъпките вървят сами,
щом има приятел до зори.
Макар тъга да има в нашата мъгла,
се изяснява бързо,
щом с нея си в нощта!
Съзнанието ти се изяснява,
и отпускаш се до забрава...
да, да, да там на бордюра не за първи път седим,
без нито капка адреналин!!!
Но гордо се изправяме след време,
и забравяме за всяко бреме,
защото оставаш разбран,
защото не си сам...
Къде ще стигнеш ли?
Там под онзи уличен фенер, където те чака мъглата,
но не само мъглата, но и Ани с бира в ръката!
Готова е тя из София цяла нощ да скита,
дори и в компанията на скептика,
тя най-добре разбира мълчанието да подбира!
Стъпките вървят сами,
щом има приятел до зори.
Макар тъга да има в нашата мъгла,
се изяснява бързо,
щом с нея си в нощта!
Съзнанието ти се изяснява,
и отпускаш се до забрава...
да, да, да там на бордюра не за първи път седим,
без нито капка адреналин!!!
Но гордо се изправяме след време,
и забравяме за всяко бреме,
защото оставаш разбран,
защото не си сам...
сряда, 6 юни 2012 г.
Път
Бях забравила какво е по света да ходиш,
и с любовта да се бориш...
Нижат се дните, а самотата нараства
сякаш всичко потънало е в мъглата!
Изморена съм, не споря...
не мога да се боря
и със любовта да споря.
Искам времето да спре,
и да отида на море,
че то най-добре лекува и разбира
Паднал дух, празна душа...
да събира...!
Може би морето не е лек,
а пътят прост, на който всеки е човек...
Искам да избягам, не искам да съм тук,
искам да съм някъде сама,
за да преборя тази пустота...
Да, аз трябва да се махна,
инак ще се смахна :)
Трябва ми усмивка нежна и лек побой,
и да оставя всичко на някой завой,
че тоз товар лек не е, а мен ПЪТ ме зове...
:)))
и с любовта да се бориш...
Нижат се дните, а самотата нараства
сякаш всичко потънало е в мъглата!
Изморена съм, не споря...
не мога да се боря
и със любовта да споря.
Искам времето да спре,
и да отида на море,
че то най-добре лекува и разбира
Паднал дух, празна душа...
да събира...!
Може би морето не е лек,
а пътят прост, на който всеки е човек...
Искам да избягам, не искам да съм тук,
искам да съм някъде сама,
за да преборя тази пустота...
Да, аз трябва да се махна,
инак ще се смахна :)
Трябва ми усмивка нежна и лек побой,
и да оставя всичко на някой завой,
че тоз товар лек не е, а мен ПЪТ ме зове...
:)))
вторник, 5 юни 2012 г.
Празнота
Тишина. Дъжд. И малко тъга.
Къде е моята дъга?
защо e тази самота,
защо прегръща ме така...
Не знае ли, че не е добре дошла!
Върви си, върви,
не искам повече сълзи!
Тъга, защо сега докара тази празнота!!!
Това ограбва моята душа,
не съм аз това, изгубих се, а искам у дома.
Бъди така добра,
остави ме на брега...
Морето ще ме утеши,
а слънцето ще заблести...
там мидички ще събера
и гривна аз ще сътворя,
като обеца на ухото ...
да не забравя, да не забравя,
че любовта крие малко измама...!!!
П.С. Тъга, сега съм тъжна и сама,
но някой ден ще скоча на крака
и ще избягам от тази самота!!!
Аз мога да прескачам локви...
Къде е моята дъга?
защо e тази самота,
защо прегръща ме така...
Не знае ли, че не е добре дошла!
Върви си, върви,
не искам повече сълзи!
Тъга, защо сега докара тази празнота!!!
Това ограбва моята душа,
не съм аз това, изгубих се, а искам у дома.
Бъди така добра,
остави ме на брега...
Морето ще ме утеши,
а слънцето ще заблести...
там мидички ще събера
и гривна аз ще сътворя,
като обеца на ухото ...
да не забравя, да не забравя,
че любовта крие малко измама...!!!
П.С. Тъга, сега съм тъжна и сама,
но някой ден ще скоча на крака
и ще избягам от тази самота!!!
Аз мога да прескачам локви...
неделя, 3 юни 2012 г.
viene y va
Всичко започна в един ден,
от слънцето той озарен!
Усмивки имаше навред
и кексчета безчет...
Там любовта се насади,
без да каже, че боли...
Пясъчен замък построи,
и забрави, че всичко това са мечти,
че не всичко е красиво,
а напротив...
даже малко лъжливо.
Че лесно рухва мечтата,
когато те хване слепотата!
Но такава била любовта,
не дотам добра!!!
разбира се това шега е,
любовта е там за нас и мисли ни във всеки час кое е най- добро за нас,
дали чесън лютив или крем карамел пиперлив :)
от слънцето той озарен!
Усмивки имаше навред
и кексчета безчет...
Там любовта се насади,
без да каже, че боли...
Пясъчен замък построи,
и забрави, че всичко това са мечти,
че не всичко е красиво,
а напротив...
даже малко лъжливо.
Че лесно рухва мечтата,
когато те хване слепотата!
Но такава била любовта,
не дотам добра!!!
разбира се това шега е,
любовта е там за нас и мисли ни във всеки час кое е най- добро за нас,
дали чесън лютив или крем карамел пиперлив :)
Отчаян опит за фрагментарен разказ 2008
Chetiri.ochi.Kafe. Mb.
Momiche. Momche.Brat.i.sestra.Smqh.
mnogo.kekscheta.Edno.kiselo.mlqko.skrilo.se.tam.plaho.v.hladilnika.Zelena.purshevica.Iznenada.na.buroto.Paket.vahli.Usmivka.Shtastie.
Teambuilding.Veliko.Turovo.14.09.2007g.Golqm.kufar.Smqh.
Misii.Piene. Mnogo.kotki.Plezene.pred.fotografa.Basein.Zakuska.Vino.Cherveni.zubi.Zakuska.Traktor.Sofiq.
Tennis.raketi.Zakachalka.Nqma.li.jelanie.ima.opravdanie.
Grivna.Obeshtanie.Smqna.na.pritejatelq.
Edin.sms.Vecher.na.lulkite.Teleskop.Vuprosi.Hvanati.za.ruce.
Slizane.ot.reis.Presledvane.na.mechta.280.Peika.Krem.karamel.WC.Dimo.Taxi.Pregrudka.Bezsunna.nosht.Stroej.Bira.Two.princes.Dokosvane.na.ruce.Edna.vulshebna.vecher.
momche.
Momiche.kitara.leglo.
Work.Smqh.Work.Smqh.Tematichni.vecheri.Kartofi-Divaka.Teatur.
Work.Nova.godina.Sofiq.Smqh.Usmivki.Geto.Vurpos.Razlichni.otgovori.Smqh.
...
тишина :)
Mal de amores...
1. Част
Разхвърляни мисли на един мечтател...
Ще ви призная, изначало обичам любовта и това, което тя кара хората да изграждат. Напоследък обаче с нея не си говорим, някак станахме си чужди, някак ме избягва...
...но като се замисля може би не тя ме отбягва, а може би не я търся на правилното място. Да, аз съм от хората, които се раздават напълно за Л, такава съм и такава и ще бъда ( дано силите ме държат и за напред) и силно се надявам някой някога да разбере, че това не е състояние на лудост; не, приятели, не е. Това е нещо, което е една идея по-възвишено от сладоледа и от морските вълни...това е, усещането, което изпълва цялото ти същество и те кара да се чувстваш в безтегловност...!!! Да, аз доста често летя, но пък се намират добри хора, които да те приземят.
Реалист или Оптимист!!! И двете, но предпочитам Оптимиста! Или пък Реалиста...в крайна сметка реалността нима не е ЛИЧНА...!!! Да със сигурност съм реалист, но не всички са готови да приемат моята реалност - онзи закътан свят, който така охотно съм готова да покажа на всеки дръзнал да полюбопитства : )
Абонамент за:
Публикации (Atom)