неделя, 10 юни 2012 г.

Възпитание на чувствата

Възпитание на чувствата,
Флобер спокойно каза,
и филия хляб си той отряза...
седна той после на тезгяха
и започна да говори на децата!

Мили мои деца,
сега не ви е на главата,
но след време,
ще се сетите за мене
как един ден аз ви разказах
за любовта и играта,
за усмивката и за сълзата.

Но деца каквото и да стане,
съдбата леко ще ви изиграе...
затова запомнете вий сега,
че чувствата се възпитават
любовта отлита и забравата връхлита...
затова спокойни вий бъдете,
времето ще заличи всички белези!

Ако наредите си сега,
че всичко в миналото е сега,
то след ден, след два
ще повярвате на тез слова!!!

Всичко опира до желание,
борите се или бягате,
лесно се отвиква,
ако сам си се опитваш
по-трудно е да се бориш
и другия да гониш...

събота, 9 юни 2012 г.

Как допуснах

Слънцето бях,
усмивките не щадях!

Как допуснах,
в живота ми да влезе...
слънцето залезе!

Стъпка всичко детско и красиво,
като празен лист с петно мастило.
Защо изгубих се така,
защо допуснах тази слепота!

Нима не казваше си той,
че не би се правил на герой,
че мен не ме чака,
че върви напред с двата крака!
Кариерата да е напред,
Криси не е приоритет!

Но нима хората забравиха,
кое в този свят е ценно,
да си обичан безрезервно!
Къде се е видяло,
любовта да се захвърли...
ти готов си да се продадеш,
мислите си ти да отдадеш,
че това е любовта,
да има две следи по брега!

Криси съвземи се,
когато някой не те иска,
недей да го притискаш,
недей се бори,
за този, който бяга в мъглата...

Аз не съжалявам,
такава е играта...
Всичкото, което сторих
беше от любов,
защото не искам в един слънчев ден,
когато си малко сломен
да се попиташ,
какво ли би било,
ако борили се бяхме заедно!

Аз опитах, аз все тичах,
аз обичах...

петък, 8 юни 2012 г.

Ани

Тъмно е. Излез навън.Стани път.
Къде ще стигнеш ли?
Там под онзи уличен фенер, където те чака мъглата,
но не само мъглата, но и Ани с бира в ръката!

Готова е тя из София цяла нощ да скита,
дори и в компанията на скептика,
тя най-добре разбира мълчанието да подбира!

Стъпките вървят сами,
щом има приятел до зори.
Макар тъга да има в нашата мъгла,
се изяснява бързо,
щом с нея си в нощта!

Съзнанието ти се изяснява,
и отпускаш се до забрава...
да, да, да там на бордюра не за първи път седим,
без нито капка адреналин!!!
Но гордо се изправяме след време,
и забравяме за всяко бреме,
защото оставаш разбран,
защото не си сам...


сряда, 6 юни 2012 г.

Път

Бях забравила какво е по света да ходиш,
и с любовта да се бориш...

Нижат се дните, а самотата нараства
сякаш всичко потънало е в мъглата!

Изморена съм, не споря...
не мога да се боря
и със любовта да споря.

Искам времето да спре,
и да отида на море,
че то най-добре лекува и разбира

Паднал дух, празна душа... 

да събира...!

Може би морето не е лек,
а пътят прост, на който всеки е човек...

Искам да избягам, не искам да съм тук,
искам да съм някъде сама,
за да преборя тази пустота...

Да, аз трябва да се махна,
инак ще се смахна :)
Трябва ми усмивка нежна и лек побой,
и да оставя всичко на някой завой,
че тоз товар лек не е, а мен ПЪТ ме зове...

:)))



вторник, 5 юни 2012 г.

Празнота

Тишина. Дъжд. И малко тъга.
Къде е моята дъга?
защо e тази самота,
защо прегръща ме така...
Не знае ли, че не е добре дошла!
Върви си, върви,
не искам повече сълзи!

Тъга, защо сега докара тази празнота!!!
Това ограбва моята душа,
не съм аз това, изгубих се, а искам у дома.

Бъди така добра,
остави ме на брега...

Морето ще ме утеши,
а слънцето ще заблести...
там мидички ще събера
и гривна аз ще сътворя,
като обеца на ухото ...

да не забравя, да не забравя,
че любовта крие малко измама...!!!


П.С. Тъга, сега съм тъжна и сама,
        но някой ден ще скоча на крака
        и ще избягам от тази самота!!!
       
        Аз мога да прескачам локви...
       
       

неделя, 3 юни 2012 г.

viene y va

Всичко започна в един ден,
от слънцето той озарен!
Усмивки имаше навред
и кексчета безчет...

Там любовта се насади,
без да каже, че боли...

Пясъчен замък построи,
и забрави, че всичко това са мечти,
че не всичко е красиво,
а напротив...
даже малко лъжливо.
Че лесно рухва мечтата,
когато те хване слепотата!

Но такава била любовта,
не дотам добра!!!
разбира се това шега е,
любовта е там за нас и мисли ни във всеки час кое е най- добро за нас,

дали чесън лютив или крем карамел  пиперлив :)





Отчаян опит за фрагментарен разказ 2008

Chetiri.ochi.Kafe. Mb. Momiche. Momche.Brat.i.sestra.Smqh. mnogo.kekscheta.Edno.kiselo.mlqko.skrilo.se.tam.plaho.v.hladilnika.Zelena.purshevica.Iznenada.na.buroto.Paket.vahli.Usmivka.Shtastie.
 Teambuilding.Veliko.Turovo.14.09.2007g.Golqm.kufar.Smqh. Misii.Piene. Mnogo.kotki.Plezene.pred.fotografa.Basein.Zakuska.Vino.Cherveni.zubi.Zakuska.Traktor.Sofiq.
 Tennis.raketi.Zakachalka.Nqma.li.jelanie.ima.opravdanie.
Grivna.Obeshtanie.Smqna.na.pritejatelq.
 Edin.sms.Vecher.na.lulkite.Teleskop.Vuprosi.Hvanati.za.ruce.
 Slizane.ot.reis.Presledvane.na.mechta.280.Peika.Krem.karamel.WC.Dimo.Taxi.Pregrudka.Bezsunna.nosht.Stroej.Bira.Two.princes.Dokosvane.na.ruce.Edna.vulshebna.vecher. momche. Momiche.kitara.leglo.
 Work.Smqh.Work.Smqh.Tematichni.vecheri.Kartofi-Divaka.Teatur.
 Work.Nova.godina.Sofiq.Smqh.Usmivki.Geto.Vurpos.Razlichni.otgovori.Smqh.

...

тишина :)

Mal de amores...

 1. Част
 Разхвърляни мисли на един мечтател...

Ще ви призная, изначало обичам любовта и това, което тя кара хората да изграждат. Напоследък обаче с нея не си говорим, някак станахме си чужди, някак ме избягва...

...но като се замисля може би не тя ме отбягва, а може би не я търся на правилното място. Да, аз съм от хората, които се раздават напълно за Л, такава съм и такава и ще бъда ( дано силите ме държат и за напред) и силно се надявам някой някога да разбере, че това не е състояние на лудост; не, приятели, не е. Това е нещо, което е една идея по-възвишено от сладоледа и от морските вълни...това е, усещането, което изпълва цялото ти същество и те кара да се чувстваш в безтегловност...!!! Да, аз доста често летя, но пък се намират добри хора, които да те приземят. 

Реалист или Оптимист!!! И двете, но предпочитам Оптимиста! Или пък Реалиста...в крайна сметка реалността нима не е ЛИЧНА...!!! Да със сигурност съм реалист, но не всички са готови да приемат моята реалност - онзи закътан свят, който така охотно съм готова да покажа на всеки дръзнал да полюбопитства : )



неделя, 27 май 2012 г.

Дъждовен ден - мързел голЕм

Хей-хей,

знаете ли...хич не съм съгласна с толкова поредни дни дъжд. Като начало аз обожавам дъжда и да се разхождам из парка в едни такива малко заспали, но пък спокойни дни. Без чадър, естествено- така би тръгнал всеки себеуважаващ се дъждообичлив човек. Тази успокояваща музика на падащата от небето вода малко ме приспива и трябва да положа много усилия, за да стоя будна...и ето как се отключи въображението, в което явно също валеше, защото и то някак беше настроено доста апатично.

Така, предлагам ви мили ми дъждовници няколко идеи в дъждовните дни:

- нека не изключваме разходки; в такъв тип метеорологично време, те се превръщат в игри със сериозни изпитания и оттам веселие. Само хората, които гледат дъжда от прозореца, не знаят за какво говоря. Прескачането на локви не е никак лесна задача, напротив това е си е дъждовния вариант на руска рулетка. И да не забравяме, по време на дъжд може да спасите живот...Живота на хиляди охлюви, които като обезумели тръгват по улиците, сякаш са пуснали 2 за 1 в Малла!

- карането на колело не би следвало да бъде отбягвано като опция, разбира се с дъждобран! Защо ли? Ми, как защо...защото колелата много обичат дъжда, пък и по-добре ли е да го държите в мазето!!! С колелото също така може да се опитате да избягате от дъжда. Ако пък той тръгне след вас, поне при нас ще стане сухо!!!

- фото сесия в дъжда също е много забавно- изпробвано е!!!

- няма да ви лъжа- най-хубаво ми е по време на дъжд да гледам филмчета с приятели!!! После всичко това преминава в една кулинарна комедия, където се редуват като броеница пуканки и пица хахахахах

Нека ви запозная с някои от любимите си хора...

Момичето пред мен много обича да пее...топъл дъжд, чакан дъжд...хахаххахаха


Общата позитивна мисъл прави чудеса...Нека сега всички да излезем и да изпеем на времето:

"Rain rain go away,
come again another day..."

и тогава дойде слънцето като след концерт на ZZ Top



Хубава вечер ви желая!!!

Крици-Брици